Някой беше казал, че звездите са много високо, но имало хора, умеещи да стигнат до тях... Да разтворят шепи и да потопят пръсти в светлината им – набързо, като неуловим повей от криле на пеперуда... и да гребнат малко от заряда им... А после – да стиснат нежно длани и да погалят тайно душата си, вливайки й сияйни искри...
Искри от звездите, които са толкова високо в небето, че виждат всички истини – и явни, и скрити. И са пълни с толкова мъдрост, че са готови да раздават щедро на всеки, осмелил се да стигне до тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар