Естетиката -наука за ценностите 1

Естетиката се занимава с разкриването условията, които правят възможно
възприемането на красотата, закономерността. Естетиката е аксиологична наука
(наука за ценностите).
Идеографските науки нямат обособен предмет, защото са натоварени с много
ценности. . Оттук естетиката се разглежда от позицията на
естествена наука (обособен предмет - красивото) и като хуманитарна наука (без
обект, върху който да се разглежда закономерност).



Според Фуко естетиката на съществуването
предполага развитието на човека към самообразование. Външното ни дава знание за вътрешното и обратното, тогава съществува естетиката, т.е. някакво изразяване. Естетиката е наука за изразяването в неговата самодостатъчна, съзерцателна ценност (т.е. тези вещи стават обект на естетическо възприемане).
През призмата на
категорията естетическо, Лосев разглежда останалите категории: красиво -
грозно, възвишено, трагично - комично и т.н.
Красивото е тъждество на външно и вътрешно, докато грозното е някакъв дисбаланс между външно и вътрешно.

Философията е първият източник на естетиката. Естетиката трябва да познава и
емпиричният живот на изкуството. На трето място, естетиката е във връзка с
теориите за морала, социологическите измерения на даденото общество.

Антропологичен етап в естетиката
В този етап погледът се измества от космоса към човека. Това обръщане се
прави от софистите. Софистите са типични просветители. Тяхното появяване
свидетелства за тоталното разпадане на елинската космология.
Протагор - Човекът е мярка на всички неща, на съществуващите, че
съществуват и на несъществуващите, че не съществуват. Основната теория на
софистите е релативизма. Те отхвърлят идеята за съществуването на общ закон
в природата, според тях няма ред в природата. Изкуството е напълно субективна
дейност. В центъра на вниманието им е реториката. Именно тя дава простор на
субективизма и словесната изтънченост. Те твърдят, че няма нищо абсолютно
красиво, нещата в един случай са красиви, а в друг грозни. Всичко е
относително. Най-важното в софистката естетика е, че софистите се опитват да
преведат основните общопризнати ценности на езика на субективните
усещания, т.е. това е проява на свободно отклонение от съществуващите досега
космологични схеми. Красотата са схваща като преживяване, т.е. “Красиво е
това, което е приятно за слуха и зрението”. Красивото вече се свързва с
чувствата, които поражда. При разглеждането на изкуството софистите се
опитват да изведат различията между изкуството и природата (изкуството е
творение на човека, а природата е независима от човека). Изкуството, според
тях, е плод на целесъобразна дейност, която изключва всяка случайност (за
разлика от природата). Те извеждат и разликата между т. нар. полезни изкуства
и изкуствата за удоволствие(поезия и т.н.). В своята теза за изкуството те
предпоставят илюзионистката теза, че изкуството е илюзия. Софистите
представят първото отклонение от общия античен мироглед. Изкуството е

демоническо, доколкото е измамно и представя несъществуващи неща.
Сократ
Сократ дава нова насока на философията и съответно и на естетиката. По
принцип категорията красиво има някакви граници, тя е социално призната. От
друга страна грозното е безгранично, грозният човек не се съобразява с всичко.
Целият облик на Сократ издава нещо животинско, говори за отклонение от
красивото.
Софистите и Сократ придават антропологичен характер на философията.
Разликата е в това, че софистите разполагат красотата в многообразието на
човешкия живот, а Сократ се опитва да сведе жизнената красота към
систематично разработени понятия. Той се опитва да разбере живота и да го
подреди съобразно разума (критиката на Ницше - животът не може да се
подреди според разума).

Добродетелта според Сократ е знание, т.е. трябва да
научиш човек какво е храброст и добродетел и той ще стане такъв. Красотата е
свързана с разума (скъсване с Дионис, с музиката на планетите). Красотата е
това, което е разумно, което има смисъл.

Естетиката -наука за ценностите 1