Но веднъж, в една студена дъждовна вечер, някой почукал на вратата. “ Няма да отида да отварям! – разсърдил се злия човек. – Никой не идваше при мен когато беше топло. А сега нека да се мокри под дъжда”. Но на вратата продължавали да чукат настоятелно и злия човек отворил. На вратата стояли три фигури със залепнали по телата мокри рокли.
- Ах, как завиждам, че тук е топло и сухо, - казала слабата , с дълъг остър нос и тънки, криви крака.
- Тогава да влезем! – отговорила другата, низка и дебела, и грубо отмествайки стопанина, нахлула в къщата.
От изненада и възмущение той не могъл да каже нито дума. Когато всички влезли в къщата третата гостенка, която приличала на пребита баба от пазара, с присвити очи, произнесла с умоляващ, почти умиращ глас:
- Стопанино, не отказвай на три бедни страннички топлина и спокойствие, а ние ще
ти се отплатим за услугата.
Злият човек свил рамене и намръщен отишъл да спи, решавайки, че не би могъл да се избави от неканените гостенки.
Сутринта гостите нахално тропали със съдовете в кухнята и злия човек се намръщил още повече.
- Хайде да се запознаем, - миролюбиво предложила тази, която първа се втурнала вечерта в къщата. – Аз съм Грубостта, - и тя заскимтяла от удоволствие, произнасяйки името си.
- Аз съм Завистта, - застанала отпред втората. – Ах, как бих искала да имам такъв дом, такива перденца на прозорците,такива тенджерки, такава...
- Аз съм Лъжата, - прекъснала я третата. Тя огледала злия човек от главата до петите, свила устни, присвила очи и изведнъж съвсем неочаквано предложила:
- Хайде да дружим!
При тези думи Завистта запляскала с ръце и заскачала със своите криви тънки крачета. А Грубостта подскочила към злия човек и радостно мрънкайки, болезнено го ущипала по рамото. Лъжата, скръстила ръце на гърдите си, хитро се подсмивала, гледайки на учуденото лице на новия приятел.
Всички седнали да закусват. Но през гърлото на злия човек залък не минавал, той мислел само за това, как да натрие носа на тези, които не искали с него да дружат. След закуската новоизлюпените приятели тръгнали на разходка.
Слънчевото утро разтворило обятията си. Капчиците роса преливали от искри върху освежената през нощта зеленина. Чуруликането на птиците приканвало топлината и светлината да се радват. Но злия човек нищо не забелязвал. Той много бързал да срещне някой на пътя и да се похвали с новите си приятели. А те се мръщели и стараели да стоят на сянка, по-далече от слънчевите лъчи. Първо видели едно дете да играе в пясъка.
- Ей,- му викнал злия човек, - погледни, аз също имам приятели!
- Не виждам никого, - учудило се детето.
Злият човек се огледал. Лъжата, Завистта и Грубостта били до него.
- Как така,ето ги. Нима не ги виждаш?
- Аз виждам само три сиви мъгляви петна до теб, - отговорило момчето.
“Навярно, той е много малък, - помислил злия човек. – Ще отида при хлебаря. Ето той отваря магазина си”.
Зачервеният хлебар си тананикал весела песничка:
Всяка вечер съм до пещта
Пека повече гевречета
И кифлички, и питчици.
Когато видял злия човек неговото кръгло лице малко се удължило, но той вежливо го поздравил.
- Аз също имам приятели! – предизвикателно казал злия човек.
- Много се радвам за вас! – възкликнал хлебаря. – И къде са те?
- Ето ги! – едва не заплакал от досада злия човек. – Нима не ги виждаш?
- До теб има само сиви петна, - недоумявал хлебаря.
Злият човек тревожно побягнал нататък. Лъжата, Завистта и Грубостта бягали по петите му. На когото и да говорил злия човек за своите приятели, никой не ги виждал. Но той ги виждал много ясно, а и те не изоставали от него ни на крачка. Вече късно през нощта четиримата се върнали в къщи. Злият човек бил сърдит повече от когато и да било.
- Не се разстройвай, - потупала го по рамото Грубостта. – Ние ще ги набием и те ще започнат да дружат с теб.
- Не преживявай, - успокоявала го Завистта. – Те пък нямат нито такъв дом, нито такива перденца, нито такива тенджерки...
- Стига приказки, - прекъснала я Лъжата. – Знам, какво трябва да направим: ние ще ги излъжем.
На другата сутрин злия човек заедно със Завистта, Грубостта и Лъжата пак тръгнали към града. Трите приятелки хитро се подсмихвали, а злият човек никой не могъл да го познае: какво е станало с него за една нощ. На лицето му имало...усмивка, но някак си странна, хитра и нежива. А и каква усмивка би могла да измисли Лъжата?
Виждайки новото лице на злия човек, детето което играело в пясъка се разплакало, а зечервения хлебар възкликнал:
- Защо си сложил тази маска? Аз те познах по сивия облак, който те е обкръжил, както и вчера.
Всички в града говорили:
- Ние те познахме, зли човече, по сивата мъгла, която те съпровожда.
И тогава злия човек се обърнал към трите приятелки:
- Отдръпнете се от мен! На мен не ми помага вашата маска когато сте до мен.
- О, не, - отговорила от името на всички Лъжата, - така просто няма да се отстраним. Ти си зъл, а злобата винаги ни е привличала. Ние ще бъдем вечни приятели.
Злият човек започнал гневно да тропа с крака но и това не помогнало. Трите приятелки не го оставяли.
Неочаквано, към злия човек се приближило малко момиченце и го хванала за ръката.
- Не трябва да се сърдиш, - казало то. – Искаш ли, аз ще ти подаря своята най-любима кукла?
На злия човек изведнъж му прилошало и започнал трудно да диша. Той махнал от себе си лъжливата маска и от очите му потекли сълзи. Червенобузия хлебар приближил към него и му дал меденка, във формата на сърце.
- Благодаря, - с огромно усилие изрекъл злия човек, та нали от толкова отдавна не е произнасял тези думи. А когато цветарката му връчила една прекрасна роза, той вдишал аромата й и ... се усмихнал.
- Ой-ой-ой, - започнали да викат Грубостта, Завистта и Лъжата. – Не прави така, ние сега ще се разтопим! – те не можели да търпят приятелски усмивки и сълзи от благодарност.
И сивата мъгла около злия човек изчезнала. А и самият зъл човек вече го нямало. Вместо него стоял друг, не зъл човек. Той смутено се усмихвал и тихо благодарил на всеки, който бързал да го поздрави с промяната в живота му.
- Аз обезателно ще се науча да върша добри дела и ще заслужа за себе си друго име! – казал той на обкръжилите го усмихващи се хора. И изведнъж в гърдите му нещо трепнало, и той се хванал за сърцето.
- Не бой се, - му казал хлебаря. Тази доброта разтвори вратите на твоето сърце. Пази я и не я заменяй на зло. Но и не я дръж заключена с катинар – дари я на хората.
От тогава добрият човек започнал да прави добри дела.
Няма коментари:
Публикуване на коментар