Красотата сама по себе си се отличава от отделните
красиви неща. До Сократ такова различаване не е имало. Красивото е някаква
идеална същност и то се отличава от материалната фактичност.
Същността на красотата е непроменлива, а вещите се променят непрекъснато. Красивото не може да се търси в отделните материални вещи, защото те са относителни и в
тях не може да присъства красотата.
Красотата присъства сама по себе си, тя е основен принцип, смисъл на нещата - първо раждане на модерната естетика.
Второ откритие: Идеята за отношението между красивото и целесъобразното.
Сократ казва, че и красивото и благото са целесъобразни. За досократическата
естетика космосът също е целесъобразен, но новото при Сократ е, че той търси
целесъобразността като логически принцип на вещите. Така проблемът за
целесъобразността става телеологически проблем. Красивото е винаги
хармония между нещо вътрешно и нещо външно. Битието се състои от някакви
физически стихии, неговото вътрешно - симетрията - съответства на неговото
външно.
Но Сократ пита какво представлява симетрията - външното е предмет?
на вътрешното, то е някаква негова цел (Аристотел - това ще се систематизира в
теорията за ентелехията, т.е. външното осъществяване на вещта е всъщност
постигане на нейната цел). Целесъобразността е външна (полза) и вътрешна
(съвършенство). Сократ за първи път поставя проблема за красивото като
целесъобразност, като постигане на целта?
Сократовата естетика е телеологична. Всеки бог е някакъв телеологичен принцип, той е овъншняване,
обективиране на една идея в космоса. Телеологическият принцип и принцип на
разума. Човекът и космосът са целесъобразни. Самият принцип на
целесъобразността има свръхестествен характер - възприема се чрез умственото
зрение. Утилитаризмът на Сократ - “всеки предмет е красив с оглед на своята
полза”. Красотата в живота винаги съществува с оглед на нещо, като полезна за
нещо.
При Сократ съществува една допълнителна дистинкция. Той разграничава
красивото от благото, т.е. те не са тъждествени, въпреки че и двете са
целесъобразни. Те съвпадат по съдържание, но не съвпадат по форма. И
грозното може да бъде целесъобразно ? красивото не е просто благо; за
естетическите принципи е важно то да има съзерцателен, безкористен характер.
Телеологията не е учение за простата целесъобразност - красивото има
съзерцателен характер.
Антропологичната степен в естетиката предполага
образа като смисъл изкуството е подражание. Изкуството съзнателно подражава
на човека, на вътрешния му живот - това е спецификата на художествената
сфера. Оттук идва и разграничението на красивото от благото и ползата.
Изкуството е неутрална сфера, то е съзерцателност. Въпреки че Сократ
акцентира върху тази съзерцателност, все пак общият античен светоглед е, че
тази неутрална съзерцателност е свързана с целесъобразни принципи.
Неговата съзерцателност не пречи на този принцип.
Изкуството трябва да създава и красиви и полезни неща, то трябва, показвайки
ни красивото, да ни го показва и като полезно.
Методът на Сократ - “истината се
ражда в спора”. Най- важният принцип е иронията. В диалозите Сократ
иронизира себе си и извисява думите. В този смисъл неговата ирония е
възвисяване на съзнанието. виж: “Големият Хипий” и Ксенофонт за Сократ.
Трети стадий на естетиката е синтез на антропологическия и космологическия
стадий. В новата естетика отново космосът е висшето битие, но то е пронизано
от логически категории. Този космос е вътрешен, близък на човека,
отношенията и са еротически. Тази естетика е вече спекулативна.
Платон
Първата трудност - патологичен вербализъм - категориите менят своето
съдържание. Няма определени произведения, касаещи строго естетически
проблеми - схващанията му по тези въпроси са навсякъде - Федър, Федон,
Държавата, Пирът и т.н. Друга трудност е свързана с това, че нашият
обезбожествено-умен свят е много по-различен от този на Платон. Насладата от
произведенията на Платон е не само метафизическа, но и чисто естетическа,
художествена - те са построени като художествени произведения.
Как конструира битието? - по 4 принципа, които са йерархично подредени:
1. Учението за единното/благото/- то не може да се дефинира, т.е. не може да се
каже какво е то, то е най-общото понятие.
2. Космическият ум - средоточие на всичко смислено и разумно.
3. Космическата душа - носи в себе си динамичност, одухотворяващ принцип.
4. Космос - това тяло, в което се въплъщават горните 3 принципа. Светът се
ражда от брака на ейдосите и материята.
Учението за ейдосите=идеите. Те не са чисто абстрактни, голи, логически
форми. Красотата не е стихиите или елементите, а именно света на идеите.
Красотата е ейдос. Ейдосът се различава от формалното, логическо, абстрактно
понятие. Ейдосът е видимата същност на вещта, той е нейният смисъл, който е
зрим за вътрешното око. Ейдосът е умният лик на вещта. Той е субстанцията,
вътрешната сила, смисловата енергия, целта на вещта. Той е модел или моделно
пораждаща същност. Телата, вещите са функции на едосите. Ейдосът е лик на
смисъла, който се вижда от мисълта, от ума, докато логосът не се съзерцава от
духа, той е зададен като метод, закон, абстракция и обобщение. Логосът е само
принцип и метод, а ейдосът е цялост. Акцентира се на картинното на
фигурното. В този свят на идеите най-висшите ейдоси са тези на красотата и
справедливостта.
Основни проблеми в Платоновата естетика:
1. учението за естетическия принцип, т.е. за принципа на естетическото
познание и естетическата предметност и формите на неговото функциониране;
2. проблемът за художествената действителност като общо и за изкуството в
частност, т.е. за реализацията на красивото;3. за естетическото/художествено/
възпитание, което включва и всички други форми на възпитание.
Красотата сама по себе си - тя се проявява като съединение на ейдоса с
материята, т.е. трябва да се обособи естетическата сфера от всички други сфери
/Големият Хипий, Федър, Федон и др./. Една естетическа вещ предполага
корелативно естетическо съзнание, което да я възприеме. Големият Хипий - да
отхвърли всички предходни дефиниции като критикува софистката теза и търси
понятие за красивото само по себе си - вещта не е самата идея, напротив вещта
се определя от идеята. Подходящото не е красиво, то е средство за благото, но
може да не е благото, а красотата е благото. Удоволствието също не може да е
критерий за красиво, красивото не е само приятното във видимия свят, т.е. така
се отграничава сферата на удоволствието. Платон тук казва само, че красотата
съществува сама по себе си, но не я определя, дефинира. Красотата не се
ограничава със субективните предикати, а е обективна реалност. Ион -
отграничава се естетическата сфера, идеята за красотата от вдъхновението,
възторга, който е 4 типа:
1.дарен от Аполон - вдъхновява разума;
2. дарен от Дионис;
3. дарен от музите - за създаване на художествени произведения;
4. тип безумство - любовта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар