"Много хора се страхуват от щастието. За тях да живееш пълноценен живот, означава да промениш множество от своите навици и да загубиш чувството си за индивидуалност.
Ние често пъти се възмущаваме от добрите дела, които се стоварват върху нас.
Ние не ги приемаме, тъй като това би ни заставило да се чувстваме длъжници на Бога. Ние си мислим: "По-добре да не пием от чашата на щастието, понеже когато се изпразни, ще страдаме сериозно". От страх да не се смалим, ние не растем. От страх да не заплачем, ние не се смеем".
Ако ти пътешестваш по пътя към своята мечта, бъди готов за това. Не оставяй отворена врата, която може да послужи за изкушение, например: "Това не е точно това, което аз исках". В това се намират семената на поражението. Извърви своя път. Дори ако твоите стъпки са неопределени, дори ако знаеш, че би могъл да направиш това по-добре. Ако ти приемаш своите възможности в настоящето, няма съмнение, че ще ги подобриш в бъдеще. Но ако ти отричаш, че имаш ограничения, ти никога няма да се освободиш от тях. Стой смело в своя път и не се страхувай от критиката на другите. И което е по-важно от всичко, не позволявай на самокритиката да те парализира. Бог ще бъде с теб в твоите безсънни нощи и ще изтрие сълзите ти с любовта си. Бог е с храбрите".
Няма коментари:
Публикуване на коментар